1 Corinthians 9

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

3 Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

4 Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

5 Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

9 Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

14 Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

17 Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

18 Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

19 Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;

21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;

22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

23 И това правя заради благовестието — за да участвам и аз в него.

24 Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

26 Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

27 а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.