1 Kings 22

1 И минаха три години без война между Арам и Израил.

2 А в третата година юдовият цар Йосафат слезе при израилевия цар.

3 И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар?

4 И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ — като твоя народ, моите коне — като твоите коне.

5 И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.

6 Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя!

7 Но Йосафат каза: Тук няма ли повече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?

8 И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло — Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!

9 Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.

10 А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.

11 Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.

12 И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

13 И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!

14 А Михей каза: Жив е ГОСПОД — каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!

15 И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

16 Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Име!

17 Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

19 А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.

20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

21 Тогава излезе един дух и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя.

22 И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така.

23 И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.

24 Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?

25 А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

26 Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;

27 и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.

28 А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!

29 И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.

30 И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.

31 А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!

32 И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! — и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,

33 и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.

34 А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.

35 И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.

36 И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!

37 Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.

38 После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.

39 А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

40 И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия.

41 А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда в четвъртата година на израилевия цар Ахав.

42 Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

43 Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.

44 И Йосафат имаше мир с израилевия цар.

45 А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

46 И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса.

47 А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар.

48 Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер.

49 Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи.

50 И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам.

51 Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години.

52 Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях.

53 И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.