2 Corinthians 2

1 Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.

4 Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.

5 Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.

6 За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;

7 така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.

8 Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.

9 Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,

11 да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.

12 И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

15 Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.

16 За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?

17 Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.