2 Kings 18

1 В третата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, се възцари Езекия, синът на юдовия цар Ахаз.

2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.

3 Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.

4 Събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и строши медната змия, която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилевите синове й кадяха; и я нарече Нехущан .

5 Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него.

6 Той се привърза към ГОСПОДА и не престана да Го следва, и пазеше заповедите Му, които ГОСПОД беше дал на Мойсей.

7 И ГОСПОД беше с него — където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше.

8 Той разби филистимците до Газа и околностите й, от стражарска кула до укрепен град.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар се изкачи против Самария и я обсади.

10 И след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която беше деветата година на израилевия цар Осия, Самария беше превзета.

11 И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове,

12 защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и престъпиха завета Му — всичко, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал — не послушаха и не го извършиха.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе.

14 Тогава юдовият цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших! Върни се от мен и каквото ми наложиш, ще го нося. И асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15 И Езекия даде цялото сребро, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща.

16 В онова време Езекия откова златото от вратите на ГОСПОДНИЯ храм и от колоните, които той, юдовият цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

17 Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана, рапсариса и рапсака с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим. И те се изкачиха и дойдоха в Ерусалим. И като се изкачиха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

18 И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.

19 Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?

20 Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен?

21 Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.

22 Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! — то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?

23 И така, дай залог на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

24 Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници!

25 А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!

26 Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!

27 Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

28 Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

29 Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му.

30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!

31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

32 докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави.

33 Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар?

34 Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?

36 А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!

37 И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.