Acts 8

1 А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

2 А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

6 И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

7 Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

8 И голяма радост настана в онзи град.

9 А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

10 в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

11 И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

12 Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

13 Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

14 А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

15 които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

16 защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

19 като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

20 А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

22 Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

23 понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

24 А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

25 И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

26 А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27 И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

28 и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

30 И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

31 А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

33 При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

34 И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

35 А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

36 И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

37 (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

38 Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

40 А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.