Ecclesiastes 5

1 Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

2 Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

3 Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

4 Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

5 По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

6 Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

7 Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

8 Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

9 И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

10 Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

14 Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

15 Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

16 И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

17 Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

18 Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

19 И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.

20 Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.