Esther 9

1 А на тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и разпоредбата му, в деня когато враговете на юдеите се надяваха да вземат власт над тях, но стана обратното — че юдеите взеха власт над онези, които ги мразеха —

2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които искаха злото им. И никой не можеше да им противостои, защото страх от тях беше обзел всичките народи.

3 И всичките началници на областите и сатрапите, и областните управители, и царските настоятели помагаха на юдеите, защото ги беше обзел страх от Мардохей.

4 Понеже Мардохей беше велик в царския дом и славата му се разнесе по всичките области, защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 И юдеите нанесоха поражение на всичките си врагове с клане с меч, убиване и унищожение; и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.

6 И в крепостта Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.

7 Убиха Фарсандата и Далфон, и Аспата,

8 и Пората, и Адалия, и Аридата,

9 и Фармаста, и Арисай, и Аридай, и Ваезета,

10 десетте сина на притеснителя на юдеите Аман, сина на Амидата. Но на плячка не сложиха ръка.

11 В същия ден докладваха пред царя броя на убитите в крепостта Суса.

12 И царят каза на царица Естир: В крепостта Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте сина на Аман. А какво ли са направили и в другите царски области! Сега каква е молбата ти? Ще ти се удовлетвори. И какво е още желанието ти? Ще се изпълни!

13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешната заповед. И да обесят на дърво десетте сина на Аман.

14 Тогава царят заповяда да стане така. И заповедта се издаде в Суса, а десетте сина на Аман бяха обесени.

15 И юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса. Но на плячка не сложиха ръка.

16 И останалите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и защитиха живота си и се успокоиха от враговете си, и избиха седемдесет и пет хиляди души от онези, които ги мразеха. Но на плячка не сложиха ръка.

17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия му ден си почиваха и го направиха ден за пируване и веселие.

18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия му ден, и на четиринадесетия му ден, а на петнадесетия му ден почиваха и го направиха ден за пируване и веселие.

19 Затова юдеите от селата, които живеят в неоградени градове, празнуват четиринадесетия ден от месец Адар с веселие и пируване и като празник и си изпращат подаръци едни на други.

20 И Мардохей записа тези събития и изпрати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуир, до близките и далечните,

21 с които им определи да пазят четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия му ден година след година,

22 като дните, в които юдеите се успокоиха от враговете си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им — на празник, да ги празнуват като дни за пируване и веселие и за пращане на подаръци едни на други, и за даване на милостиня на сиромасите.

23 И юдеите възприеха това, което бяха започнали да правят, и което Мардохей им беше писал.

24 Защото агагецът Аман, синът на Амидата, притеснителят на всичките юдеи, беше замислил против юдеите да ги унищожи и беше хвърлил пур, което е жребий, да ги изтреби и да ги унищожи,

25 но когато Естир дойде пред царя, той заповяда с писмо да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова, поради всичките думи на това писмо, както и поради това, което сами бяха видели от това, и което ги беше постигнало,

27 юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, да не престанат никога да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното време всяка година;

28 и тези дни да се помнят и да се празнуват във всяко поколение, във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите и да не изчезне споменът им между потомството им.

29 И царица Естир, дъщерята на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха с пълна власт, за да утвърдят това второ писмо за Пурим.

30 И Мардохей изпрати писма до всичките юдеи в сто двадесет и седемте области на царството на Асуир с думи на мир и истина,

31 за да утвърди тези дни Пурим в определените им времена, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха определили, и както и те си бяха определили за себе си и за потомството си с наредбата за постите и плача си.

32 И тази наредба за Пурим се утвърди със заповедта на Естир и се записа в книгата.