Hebrews 10

1 Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

2 В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

3 Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

4 защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

6 всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

7 Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

8 Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

9 а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

10 според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

13 и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

15 И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

16 ?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

17 ?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

18 А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

19 И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

20 през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

23 нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

24 и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

27 а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

28 Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32 Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

33 когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

34 Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

38 ?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.