Hebrews 11

1 А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

2 Защото заради нея старовременните получаваха свидетелство.

3 С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

4 С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.

5 С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.

6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.

7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

8 С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

9 С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

10 защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

11 С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.

12 Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.

13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

14 А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.

15 И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.

16 Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17 С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

18 онзи, за когото беше казано: ?По Исаак ще се нарече твоето потомство“;

19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.

21 С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

22 С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.

23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.

24 С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона

25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,

26 като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.

28 С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

29 С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.

30 Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.

31 С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,

33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,

34 угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

35 жени приемаха мъртвите си възк��есени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

36 други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,

37 бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

38 Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

39 Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието,

40 да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.