Hebrews 12

1 Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

3 Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

4 Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

12 Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

15 като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

16 да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

17 понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

18 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

19 нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

20 защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: ?Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

21 и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: ?Много съм уплашен и разтреперен“ –

22 а пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание

23 и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

24 при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

25 Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

26 чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: ?Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

27 А това ?още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

28 Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

29 защото и нашият Бог е огън пояждащ.