Isaiah 33

1 Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.

2 ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!

3 От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.

4 И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

5 ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.

6 И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.

7 Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.

8 Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.

9 Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.

10 Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.

11 Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.

12 И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.

14 Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?

15 Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло —

16 той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.

17 Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.

18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?

19 Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.

20 Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим — безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.

21 А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.

22 Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар — Той ще ни спаси!

23 Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.

24 И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.