Jeremiah 11

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

2 Слушайте думите на този завет и говорете на юдовите мъже и ерусалимските жители!

3 И ти им кажи: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет човекът, който не слуша думите на този завет,

4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от желязната пещ и казах: Слушайте гласа Ми и вършете тези думи според всичко, което ви заповядах; и ще Ми бъдете народ, и Аз ще ви бъда Бог,

5 за да изпълня клетвата, с която се заклех на бащите ви, да им дам земя, в която текат мляко и мед, както е днес. Тогава отговорих и казах: Амин, ГОСПОДИ!

6 И ГОСПОД ми каза: Викай всички тези думи в юдовите градове и в ерусалимските улици, като казваш: Слушайте думите на този завет и ги вършете!

7 Защото изрично свидетелствах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, и до този ден, като ставах рано и свидетелствах и казвах: Слушайте гласа Ми!

8 Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходеха всеки по упорството на злото си сърце. И Аз докарах върху тях всички думи на този завет, които им заповядах да вършат, а те не вършиха.

9 И ГОСПОД ми каза: Намери се заговор между юдовите мъже и ерусалимските жители.

10 Те са се върнали в беззаконията на прадедите си, които отказаха да слушат Моите думи. И те са последвали други богове, за да им служат; израилевият дом и юдовият дом са нарушили Моя завет, който направих с бащите им.

11 Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.

12 И юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете на които кадят, но те никак няма да ги спасят във времето на бедствието им.

13 Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова станаха боговете ти Юда; и колкото е броят на ерусалимските улици, толкова олтари поставихте на срамния идол, олтари, за да кадите на Ваал.

14 А ти не се молй за този народ и не издигай вик и молитва за тях, защото няма да слушам, когато викат към Мен заради бедствието си.

15 Какво право има любимият Ми в Моя дом, като е вършил коварства с мнозина и святото месо се е отнело от теб? Когато вършиш зло, тогава се веселиш.

16 ГОСПОД нарече името ти маслина зелена, красива, с добри плодове; с шум на голям смут запали огън върху нея и клоните й се строшиха.

17 Защото ГОСПОД на Войнствата, който те е насадил, изрече зло против теб заради злото, което израилевият дом и юдовият дом извършиха, да Ме разгневят с каденето си на Ваал.

18 Но ГОСПОД ми откри и разбрах; тогава Ти ми показа делата им.

19 Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че крояха против мен замисли: Нека унищожим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите и името му да не се помни вече!

20 Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който съдиш праведно, който изпитваш вътрешности и сърце, нека видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!

21 Затова, така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които търсят да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в Името на ГОСПОДА, за на не умреш от ръцете ни!

22 Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще ги накажа; младежите им ще измрат от меч, синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

23 и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ще ги накажа.