Jeremiah 48

1 За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав.

2 Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч.

3 Глас на писък от Оронаим — опустошение и голямо разрушение!

4 Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък.

5 Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение.

6 Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята.

7 Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него.

8 И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД.

9 Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях.

10 Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв!

11 Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило.

12 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му.

13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха.

14 Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война?

15 Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят — ГОСПОД на Войнствата е Името Му.

16 Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много.

17 Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл!

18 Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти.

19 Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана?

20 Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен!

21 Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат,

22 и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим,

23 Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон,

24 и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките.

25 Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД.

26 Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той.

27 Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение?

28 Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст.

29 Чухме за гордостта на Моав — много е горд — за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му.

30 Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха.

31 Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес.

32 Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти.

33 И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик.

34 От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си.

36 Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Арес — защото богатството, което придоби, погина,

37 защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините — вретище.

38 По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД.

39 Как се съкруши! — ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него.

40 Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав.

41 Градовете са превзети, крепостите — завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

42 И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе.

43 Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД.

44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД.

45 Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците.

46 Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници.

47 Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.