Job 15

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

2 Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

3 Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

5 защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

6 Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

7 Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

8 Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

10 Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

11 Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

12 Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

13 за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

14 Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

15 Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

16 колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

18 което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

19 на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

20 Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

21 Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

22 Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

23 За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

24 Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

25 понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

26 спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

27 понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

28 и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

29 Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

30 Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

31 Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

32 Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

33 Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

34 защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

35 Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.