Job 17

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

4 Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

14 Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.