Job 2

1 И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

2 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

3 И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята — човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

4 А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

5 Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!

6 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

7 И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

8 И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

10 А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

11 И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

12 И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

13 И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.