Job 28

1 Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

2 От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

3 Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

4 Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

5 Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

6 Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

7 път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

8 гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

9 На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

10 Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

11 Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

12 Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

13 Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

14 Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

15 Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

16 Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

18 Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

19 Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

20 Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

21 Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

22 Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

24 Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

25 Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

26 когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

27 тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

28 И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.