Job 29

1 И Йов още продължи беседата си и каза:

2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.

16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.