Job 30

1 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

2 Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

3 Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

11 Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

12 Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

13 Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

14 Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

15 Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

17 Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

18 С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

19 В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

20 Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

21 Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

22 Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

23 защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

24 Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

25 Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

26 Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

27 Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

28 Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

29 На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

31 Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.