Job 31

1 С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

2 Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

3 Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

4 Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

6 нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

7 Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

10 тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

11 защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

12 защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

13 Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

14 какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

15 Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

16 Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

17 или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

18 но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

19 ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

20 ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

21 ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

22 то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

23 Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

24 Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

25 ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

26 ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

27 и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

28 това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

29 Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

30 дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

31 ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

32 чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

33 ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

34 понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

35 о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

36 Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

37 бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

38 Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

39 ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

40 тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.