Job 4

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

7 Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

16 Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.