Job 41

1 Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

2 Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

3 Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

4 Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

5 Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

6 Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

7 Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

8 Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

9 Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

10 Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

11 Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

12 Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

13 Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

14 Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

15 Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

16 едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

17 Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

18 Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

19 От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

20 От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

21 Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

22 В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

23 Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

24 Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

25 От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

26 Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

27 Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

28 Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

29 Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

30 Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

31 Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

32 Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

33 На земята няма никой като него, направен да няма страх.

34 Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.