John 6

1 След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

2 А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

4 А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

5 Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

6 А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

10 Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

15 А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

17 и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

18 И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

19 И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.

20 Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

21 Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

24 и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

26 В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

29 Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

30 Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“

32 На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

34 А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

36 Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

39 Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40 И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

43 Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

46 Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

50 Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

52 Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

58 Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

59 Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

66 Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

67 Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

70 Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.