Judges 1

1 А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?

2 И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.

3 А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.

4 И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

5 И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.

6 А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.

7 И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.

8 И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града.

9 И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.

10 И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.

11 И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.

12 И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!

13 И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща й нива. И тя слезе от магарето и Халев й каза: Какво искаш?

15 А тя му каза: Дай ми благословение — понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев й даде горните извори и долните извори.

16 А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.

17 И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма.

18 И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.

19 И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.

20 И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.

21 Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес.

22 Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.

23 И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.

24 И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.

25 И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.

26 И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.

27 Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.

28 И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.

29 И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.

30 И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.

31 И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;

32 и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.

33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.

34 И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.

35 И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.

36 А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села и нагоре.