Judges 19

1 А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски.

2 Но наложницата му блудства против него и си отиде от него в бащиния си дом във Витлеем Юдейски, и остана там известно време, четири месеца.

3 Тогава мъжът й стана и отиде след нея, за да й говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и той остана при него три дни; и ядоха и пиха, и нощуваха там.

5 А на четвъртия ден станаха рано сутринта и той се вдигна да си отиде; но бащата на младата жена каза на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидете.

6 И те седнаха и ядоха и пиха двамата заедно; и бащата на младата жена каза на мъжа: Склони, моля те, да останеш през нощта, и нека се развесели сърцето ти.

7 А когато мъжът стана, за да си отиде, тъстът му го принуди и той пак пренощува там.

8 А на петия ден той стана да си отиде рано сутринта, но бащата на младата жена каза: Моля те, подкрепи сърцето си и чакай, докато превали денят. И двамата ядоха.

9 И когато човекът стана да си отиде — той и наложницата му, и слугата му — тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето сега, денят наближава към вечерта; моля ви, пренощувайте. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете на път рано, за да си отидеш в шатрата си.

10 Но човекът не пожела да пренощува; и стана и тръгна, и дойде срещу Евус, който е Ерусалим. А с него имаше две оседлани магарета и наложницата му беше с него.

11 И когато бяха близо до Евус и денят беше почти преминал, слугата каза на господаря си: Ела, моля те, и нека влезем в този евусейски град и да пренощуваме в него.

12 Но господарят му му каза: Няма да влезем в град на чужденци, които не са от израилевите синове, а ще продължим до Гавая.

13 И каза на слугата си: Ела да се приближим до едно от тези места и да пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 И те отминаха Евус и продължиха; и слънцето залезе над тях близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 И те се отбиха там, за да влязат да пренощуват в Гавая. И той влезе и седна на площада на града, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 И ето, един старец идваше от работата си на полето вечерта. А този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше чужденец в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.

17 И като повдигна очи, той видя пътника на площада на града. И старецът каза: Накъде отиваш и откъде идваш?

18 А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си.

19 А ние си имаме и слама, и храна за магаретата си, и хляб и вино за мен, за слугинята ти и за младежа, който е със слугите ти; не ни липсва нищо.

20 И старецът каза: Мир на теб! Но нека аз се погрижа за всичките ти нужди; само не оставай през нощта на площада.

21 И той го заведе в къщата си и даде храна на магаретата. И те си измиха краката и ядоха, и пиха.

22 И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!

23 А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие!

24 Ето девствената ми дъщеря и неговата наложница; нека тях ви изведа навън сега, тях опозорете и с тях сторете каквото искате; но на този човек не правете такова безумно нещо!

25 Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава човекът взе наложницата си и им я изведе навън. И те я познаха и се гавриха с нея през цялата нощ до сутринта; и като се зазори, я пуснаха.

26 И на зазоряване жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, където беше господарят й, и лежа там до съмване.

27 Когато господарят й стана на сутринта и отвори вратите на къщата, и излезе, за да си отиде по пътя, ето, жената, наложницата му, беше там, паднала на входа на къщата с ръце на прага.

28 И той й каза: Стани да си вървим. Но никой не отговори. Тогава той я вдигна на магарето и човекът стана и отиде на мястото си.

29 И когато дойде в къщата си, взе нож, хвана наложницата си и я разсече на дванадесет части, с костите й, и я изпрати по всичките области на Израил.

30 И всички, които видяха това, казаха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и говорете!