Judges 2

1 И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века!

2 Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?

3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.

4 И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.

5 Затова те нарекоха онова място Бохим и там принесоха жертви на ГОСПОДА.

6 И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята.

7 И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.

8 А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години.

9 И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас.

10 И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил.

11 И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите,

12 и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА.

13 Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартите.

14 И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.

15 Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани.

16 И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители.

17 Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така.

18 И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха.

19 А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища.

20 Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,

21 и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря,

22 за да изпитам чрез тях Израил — дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

23 Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.