Luke 1

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

9 според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

11 И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

12 А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

13 Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

16 И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

17 Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

18 А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

21 А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

22 А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

23 И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

26 А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

28 И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

29 А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

30 И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

35 И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.

38 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

40 и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата й заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 И Мария каза: Величае душата ми Господа

47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

48 Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

49 Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

51 Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

53 Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

55 както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

56 И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

58 И когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

59 И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

61 А те й рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

62 Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа: Йоан Е името му. И те всички се зачудиха.

64 И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

66 И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

70 както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

71 спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

72 да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

74 да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

75 в святост и правда пред Него през всичките си дни.

76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

77 за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре,

79 за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.

80 А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.