Luke 13

1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

4 Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

5 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?

8 А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

9 и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

12 А Иисус, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ.

13 И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

14 А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

15 А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?

16 А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17 И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?

19 Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: С какво да сравня Божието царство?

21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

22 И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза:

24 Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.

25 След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.

27 А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.

28 Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство.

30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

33 Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.