Luke 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.

2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.

3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.

5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 И не можаха да Му отговорят на това.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи;

14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците.

22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.

28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?

29 Да не би като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши.

31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.