Luke 22

1 И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа.

3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте;

4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6 И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата.

8 И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим?

10 А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе,

11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам,

16 защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство.

17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си,

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата.

22 Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува.

28 А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания.

29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас –

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.

31 (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито,

32 но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

34 А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато ти три пъти не се отречеш, че Ме познаваш.

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч,

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: ?И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение.

38 И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е.

39 И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха.

40 И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше:

42 Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

43 И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше.

44 И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб, и им каза:

46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне.

48 А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги?

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

55 И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях.

56 И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него.

57 А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам.

58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин.

60 А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя.

61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

62 И като излезе навън, плака горко.

63 А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха,

64 и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари?

65 И много други хули изговориха против Него.

66 А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха:

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите.

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм.

71 А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!