Luke 23

1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

24 И Пилат реши да бъде, както искат те,

25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

38 И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.