Mark 11

1 И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:

2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.

3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

4 И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

5 А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?

6 А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.

7 И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.

8 И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.

9 И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!

10 Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!

11 И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.

19 А когато се мръкна, Той излезе вън от града.

20 И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

22 А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24 Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.

25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.

26 (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)

27 И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

29 Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.

31 А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?

32 Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.

33 И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.