Matthew 13

1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

3 И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има уши (да слуша), нека слуша.

10 Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 И така, вие чуйте притчата за сеяча.

19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

20 А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

21 корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

23 А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

34 Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

36 Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

48 и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51 (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

52 А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е ��чил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

54 И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

55 Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

57 И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.