Matthew 15

1 Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?

3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 Защото Бог заповяда: ?Почитай баща си и майка си“; и: ?Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“

5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –

6 той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.

7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:

8 ?Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.

9 Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“

10 И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!

11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?

13 А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.

14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.

15 Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!

16 А Той каза: И вие ли още не проумявате?

17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?

18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.

19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.

21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.

22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.

23 Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!

26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.

27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!

28 Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.

29 И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.

31 А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.

33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.

35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.

37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.

38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 И като разпусна множествата, влезе в кораба и дойде в областта на Магадан.