Matthew 22

1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!

5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.

17 Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

18 А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

20 И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

22 Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:

24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 също и вторият, и третият – до седмия.

27 А след всички умря и жената.

28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.

29 А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:

32 ?Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:

36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 А Той му каза: ?Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

38 Това е най-голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тази: ?Да възлюбиш ближния си както себе си.“

40 На тези две заповеди висят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита, казвайки:

42 Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.

43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.