Proverbs 17

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

5 Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.