Proverbs 5

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

2 за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

4 но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

5 Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

6 За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

9 за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

10 да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

11 а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

12 и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

13 и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

14 Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

15 Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

16 Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

17 Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

18 Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

19 любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

21 Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

22 Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

23 Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.