Proverbs 8

1 Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

2 Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

3 вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

4 Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

5 Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

6 Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

7 Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

8 Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

9 Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

10 Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

13 Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

14 Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

15 Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

16 Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

17 Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

18 При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

19 Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

20 Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

22 ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

23 От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

24 Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

25 Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

26 докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

27 Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

28 когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

29 когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

30 тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

31 веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

32 И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

34 Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

35 защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

36 а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.