Psalms 102

1 (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.