Psalms 17

1 (По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.