Psalms 39

1 (По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

8 Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.