Psalms 49

1 (По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

2 както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

3 Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

4 Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

5 Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

6 които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

7 Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

8 защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

9 за да живее вечно и да не види изтление.

10 Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

12 Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

13 Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

14 Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

16 Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

17 защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

18 Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

19 пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

20 Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.