Psalms 58

1 (По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове?

2 Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.

3 Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.

4 Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си,

5 за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват.

6 Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове!

7 Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.

8 Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят.

9 Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете.

10 Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.

11 И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.