Psalms 90

1 (По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?

12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!

14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.

15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.

16 Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!