Romans 11

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.

2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:

3 ?Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“

4 Но какво му казва божественият отговор? – ?Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“

5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.

6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;

8 както е писано: ?Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“

9 И Давид казва: ?Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,

10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.

12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!

13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,

14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?

16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,

18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.

19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.

20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.

21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.

22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.

24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!

25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците.

26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: ?Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;

27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“

28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.

29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,

31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.

32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.

33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му!

34 Защото: ?Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?

35 Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?“

36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.