Romans 14

1 Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.

2 Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.

3 Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.

4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6 Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.

9 Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.

10 Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.

11 Защото е писано: ?Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“

12 И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.

13 Затова, нека вече не се съдим един друг а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си.

14 Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.

16 И така, не оставяйте да се хули вашето добро.

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.

19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.

20 Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява, или отслабва).

22 Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.