Romans 9

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

6 Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

7 нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

8 Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

9 Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

10 И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

11 макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

12 й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

13 както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

14 Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

17 Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

19 Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

20 Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

21 Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

22 Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

23 и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

24 нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

25 Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

26 ?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

27 А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

28 защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

29 И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

30 Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

31 а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

32 Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

33 както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“