Ruth 2

1 И Ноемин имаше един роднина на мъжа си, един много богат човек от рода на Елимелех на име Вооз.

2 И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя й каза: Иди, дъще моя.

3 И тя тръгна и отиде, и събираше в полето след жетварите. И случайно попадна в нивата на Вооз, който беше от рода на Елимелех.

4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: ГОСПОД да е с вас! И те му отговориха: ГОСПОД да те благослови!

5 И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче?

6 И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета.

7 И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.

8 И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета.

9 Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата.

10 Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?

11 А Вооз отговори и й каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала.

12 ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище!

13 А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.

14 И по време на яденето Вооз й каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той й подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък.

15 И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте.

16 И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не й се карайте.

17 И тя събира в нивата до вечерта и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

18 И го взе и отиде в града, и свекърва й видя какво беше събрала. И тя извади и й даде това, което беше оставила, след като се бе заситила.

19 И свекърва й каза: Къде събира днес и къде работи? Благословен да бъде онзи, който те забеляза! И тя разказа на свекърва си при кого беше работила и каза: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.

20 Тогава Ноемин каза на снаха си: Благословен да е той от ГОСПОДА, който не оттегли милостта си нито от живите, нито от умрелите! И Ноемин й каза: Този човек ни е близък, един от сродниците ни.

21 И моавката Рут каза: Той ми каза също: Да се държиш близо до момчетата ми, докато не свършат цялата ми жетва.

22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива.

23 И така, тя се държа близо до момичетата на Вооз, за да събира класове, докато свършиха ечемичната жетва и пшеничената жетва. И живееше със свекърва си.