Song of Solomon 6

1 Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

2 Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

3 Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

4 Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

5 Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

7 Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

10 Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

11 Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

12 Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

13 Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.