Zechariah 5

1 И отново повдигнах очите си и видях, и ето, летящ свитък.

2 И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам летящ свитък; дължината му е двадесет лакътя, а ширината му е десет лакътя.

3 И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.

4 Аз го направих да излезе, заявява ГОСПОД на Войнствата, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето Име; и ще обитава сред дома му и ще го унищожи — и дърветата му, и камъните му.

5 И ангелът, който говореше с мен, излезе и ми каза: Повдигни очите си и виж какво е това, което излиза.

6 И казах: Какво е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. И каза: Това е видът им по цялата земя.

7 И ето, един оловен капак се вдигна, и ето, една жена седеше сред ефата.

8 И каза: Това е безбожието. И я хвърли сред ефата и хвърли оловната тежест върху отвора й.

9 И повдигнах очите си видях, и ето, две жени излязоха и в крилете им — вятър; и имаха криле като крилете на щъркел; и те вдигнаха ефата между земята и небето.

10 И казах на ангела, който говореше с мен: Накъде отнасят ефата?

11 И ми каза: За да й построят дом в земята Сенаар; и когато се установи, тя ще бъде положена там на мястото си.